С изменение на Наредба № 1 за организацията и работата на бюрата за съдимост, считано от 01.01.2006 година, е предвидена възможност всеки български гражданин, пребиваващ временно или постоянно в чужбина, да подаде молба и да получи свидетелство за съдимост (снабдено с апостил при необходимост), чрез българско дипломатическо или консулско представителство.

Молбата (по образец) за издаване на свидетелство за съдимост съдържа:

1. Собствено, бащино, фамилно име и адрес на лицето;
2. Единен граждански номер;
3. Ден, месец и година на раждане;
4. Месторождение;
5. Гражданство;
6. Собствено, бащино и фамилно име на майката и на бащата на лицето, което иска свидетелство за съдимост;
7. Целта, за която се иска свидетелството, а когато се иска за постъпване на работа – точната длъжност.
8. Когато собственото, бащиното или фамилното име на лицето, което иска свидетелство за съдимост са променени след навършване на 14-годишна възраст поради встъпване в брак, осиновяване или на друго основание, се посочват и имената по рождение;
9. Посочва се изрично постановената съдебна реабилитация, ако има такава.

Към молбата се прилагат:

1. Копие от представения документ за самоличност – страниците от паспорта на лицето с личните данни и с разрешението за пребиваване на територията на приемащата държава;
2. Акт за раждане или документ, съдържащ извлечение от акта за раждане на лицето( удостоверение ) – оригинал или заверено копие;
3. Доказателства за съдебна реабилитация, ако има такава – оригинал или заверено копие.

Образец на молба за издаване на свидетелство за съдимост може да се изтегли от сайта в Интернет на Министерството на правосъдието (Структура – Дирекция “Съдебна дейност”- Централно бюро за съдимост) или ако натиснете тук.
За издаване на свидетелство за съдимост се събират държавни такси както следва:

• По Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на МВнР по Закона за държавните такси – по чл.9, т.1 – 3.00 евро;
• По Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието:
• По т.19 - за издаване на свидетелство за съдимост – 1,03 евро ;
• По т.62 -б. - за апостил – 1,28 евро .

Съгласно разпоредбите на чл. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на задължително участие при набирането на вноските, солидарност на осигурените при ползването на набраните средства, равнопоставеност при ползването на медицинската помощ и др.

Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса, по силата на чл. 33 от ЗЗО, са:

• всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
• българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;
• чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;
• лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище;
• чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерски съвет № 103 от 1993г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление на Министерски съвет № 228 от 1997г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България;
• лицата, извън посочените по-горе, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, считано от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Според текста на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.

Националното ни законодателство предвижда задължението за осигуряване да възниква:

1. за всички български граждани – от влизането в сила на Закона, а за новородените - от датата на раждането;
2. за чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България – от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване;
3. за лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище – от датата на откриването на производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище;
4. за чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерски съвет № 103 от 1993г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление на Министерски съвет № 228 от 1997г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България - от датата на записването в съответното висше училище или научна организация;
5. за лицата, извън посочените по-горе, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, считано от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз – от датата на възникване на основанието за осигуряване.

Българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите ( чл. 40а от ЗЗО).

Съгласно § 19в от ПЗР на ЗЗО българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000г. - 31 декември 2004г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, могат да бъдат освободени от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са направили свободен избор на изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с районна здравноосигурителна каса за съответната календарна година.

Информация за здравното осигуряване, както и образец на молба по § 19в от ЗЗО, може да бъде получена и от Интернет страниците на Националния осигурителен институт – www.nssi.bg и Националната агенция за приходите – www.nap.bg.

май 2007г.

Съгласно Правилника за прилагане на Закона за митниците при пътуване всеки отделен пътник има право да внесе без заплащане на мита и такси определено количество придобити в чужбина стоки, както и предмети до определена стойност.

Количествените норми за безмитен внос са следните:
Всеки пътник над 16 години може да внесе безмитно:
- 1 литър спиртни напитки с над 22 процента обемно алкохолно съдържание и 2 литра вино или 2 литра вино и 2 литра пенливо или подсилено вино;
- 200 къса цигари или 100 броя пурети , или 50 броя пури, или 250 грама тютюн за пушене;
- 500 грама кафе или 200 грама екстракт от кафе;
- 100 грама чай или 40 грама екстракт от чай;
- 50 грама парфюми и 250 мл. тоалетна вода;
- медикаменти в количество и вид съответстващи на личните нужди на пътника.

Пътниците, ненавършили 16 години, нямат право на безмитен внос на гореизброените стоки, с изключение на медикаментите.

Лицата, които преминават границата повече от един път в рамките на 30 последователни дни, ползват намалени норми за безмитен внос - в размер 20 на сто от горепосочените норми.

Стойностни норми за безмитен внос.
Освен стоките, посочени в количествените норми за безмитен внос, пътниците над 16 години могат да внесат безмитно придобити в чужбина стоки на обща стойност до 100 евро или тяхната равностойност в друга валута.

За пътниците, ненавършили 16 години, нормата за безмитен внос на придобити в чужбина стоки е 50 евро или тяхната равностойност в друга валута.
Пътниците, които преминават границата на Република България повече от един път в рамките на 30 последователни дни, ползват намалени норми за безмитен внос на придобити в чужбина стоки в размер на 20 евро или тяхната равностойност в друга валута.

Лимитът за безмитен внос не може да се разпределя между двама или повече пътници.

По отношение на износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност изискванията на българското законодателство са следните:

1. При внос
Местни и чуждестранни физически лица могат да внасят неограничено количество левове и чуждестранна валута в наличност. Когато размерът на внасяните парични средства е до 8000 лв или тяхната равностойност в друга валута, те не се декларират писмено и пътниците могат да преминат през "зеления коридор", което означава, че лицето няма нищо за деклариране. Когато сумата на внасяните парични средства е над 8000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута, е необходимо да се попълни валутна митническа декларация за целите на декларирането им (за вид и размер) пред митническите органи, като пътниците задължително преминават през “червения коридор”.

2. При износ
А. Местни и чуждестранни физически лица, на основание чл. 11, ал. 2 от Валутния закон (ВЗ) и чл. 2 от Наредба №10/16.12.2003г. за износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност, благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от Валутния закон, могат да изнасят левове и чуждестранна валута в наличност до 8000 лв. без да е необходимо да декларират това писмено, като преминат през “зелен коридор”. Ако сумата е от 8000 до 25 000 лв. изнасяните средства се декларират писмено във валутна митническа декларация. При износ на суми над 25 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута, местните и чуждестранни физически лица декларират чрез подаване на попълнена валутна митническа декларация, освен вида и размера на изнасяната валута и произхода на паричните средства, които изнасят. В тези случаи митническите органи допускат изнасянето на левове и чуждестранна валута в наличност, след предоставяне на удостоверение от данъчната администрация, че лицето няма просрочени задължения, на основата на чл. 11, ал. 3 от ВЗ и чл. 2, ал.3 и 4 от Наредба № 10/2003г.

За местните физически лица удостоверението се издава от данъчното подразделение по постоянен адрес, а за чуждестранните физически лица – от данъчното подразделение по адрес на последно пребиваване на лицето в страната.

Б. Чуждестранни физически лица могат да изнасят български левове и чуждестранна валута в наличност в размер над 25 000 лв. без удостоверение от данъчната администрация, след деклариране пред митническите органи и ако стойността на изнасяната валута или левове не надвишава стойността на внесените и декларирани средства при последното влизане на лицето в страната, за което пътника представя предходна валутна декларация за внос .
Валутните митнически декларации се попълват и подават в три екземпляра, като първият екземпляр е предназначен за декларатора, а вторият и третия за митническите органи.

Декларирането от лица, ненавършили 16 години, се извършва от едно от съпровождащите ги пълнолетни лица.

Изисквания по отношение износа/вноса на благородни метали.
Местни и чуждестранни физически лица могат да изнасят и внасят за лично и семейно ползване благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях в необработен и обработен вид свободно, без писмено деклариране, до следните размери:
- злато и платина в необработен и полуобработен вид (на слитъци) и монети общо до 37 г без оглед на съдържанието на златото или платината;
- бижута и аксесоари от сплави на златото и платината общо до 60 г без оглед на съдържанието на златото или платината;
- сребро в необработен или полуобработен вид и монети, както и бижута и аксесоари от сплави на среброто, общо до 300 г , без оглед на съдържанието на среброто;
- скъпоценни камъни, вградени в изделията, посочени в т.2 и 3.

Писмено се декларират благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях над горепосочените размери, както и пренасяните във вид на прах или друг вид изделия от благородни метали и скъпоценни камъни, които не са упоменати по-горе.

Декларирането на стоки, левове и чуждестранна валута в наличност, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, пренасяни от пътници, се извършва устно, писмено или чрез други действия (например чрез преминаване през "червения" или "зеления" коридор).

Недекларирани левове, валута, благородни метали и скъпоценни камъни се отнемат в полза на държавата.

В случаите на нарушения в по-големи размери са налагат и глоби. При установяване на недекларирана стока или валута в особено големи размери, освен тях, в полза на държавата се отнема и превозното средство, с което тя се транспортира.

Стоки забранени за внос, износ, реекспорт и транзит:
- наркотични вещества и прекурсори;
- взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси;
- карантинни вредители, независимо от стадия на тяхното развитие;
- опасни химични вещества, препарати и продукти;
- хранителни продукти, химични вещества и други материали и предмети, вредни или опасни за здравето на хората;
- вещества, продукти и съоръжения, използващи, съдържащи или изработени с вещества, които нарушават озоновия слой;

По специален режим, след представяне на съответното разрешение, се допуска вносът, износът, реекспортът и транзитът на:
- екземпляри от растения и животни или ясно разпознаваеми части и производни от тях от видовете, включени в Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора;
- огнестрелни оръжия с ловно, спортно и културно предназначение и боеприпасите за тях;
- ядрен материал, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения;
- лекарствени продукти, които са разрешени за употреба в страната и не са с изтекъл срок на годност;
- жив дивеч и генетичен материал, ловни трофеи, паднали дивечови рога и дивечови продукти;
- паметници на културата, включително изработените от скъпоценни камъни и благородни метали;

Забранени за износ са:
- диворастящи защитени лечебни растения в свежо или изсушено състояние;
- защитени растения и животни и техните яйца и гнезда;

При нарушение на установения граничен режим за внос, износ или транзит стоките се отнемат в полза на държавата.

Българските граждани изпаднали във финансово затруднение по време на пребиваването им във Франция могат да се обърнат за съдействие към Посолството за получаване на средства от близки в България.

В тази връзка на тях ще им бъде предоставена възможност да установят контакт по телефона с техните близки или познати. Последните могат да внесат в Дирекция “Финансово стопански дейности” необходимата сума, която ще бъде изплатена в последствие от Посолството на нуждаещите се.

Посолството не предоставя средства или заеми без да бъде внесена в МВнР в София равностойността на исканата сума.

Дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина не могат :

- да Ви осигурят резервация за пътуване и хотел или да Ви настаняват в собствен сграден фонд;

- да приемат на съхранение или като залог Ваши лични и/или служебни вещи, документи, багаж и др.;

- да заплащат разноските Ви за хотел, медицински осигуровки, лечение или други сметки, включително транспортни разходи, такси за връщане на загубен багаж до България;

- да Ви освобождават от такси, глоби и др. по реда на законодателството на Република България или държавата в която се намирате;

- да Ви осигурят средства за пътуване;

- да поемат разходите Ви във връзка с правни услуги и представителство;

- да Ви представляват при следствени и съдебни дела;

- да Ви освободят от арест или от място за изтърпяване на присъда “лишаване от свобода” или да издействат специално отношение към Вас;

- да Ви осигурят преводач и телефонни услуги;

- да Ви изплащат пенсии или да уреждат плащания / изплащане на социалните Ви осигуровки, медицински осигуровки, застрахователни полици и др.;

- да Ви осигурят работа или разрешение за работа във Франция;

- да Ви осигурят визи и разрешения за пребиваване за други държави;

- да издирват лица, наследства и вещи, в случаите в които Вие не сте доказали с необходимите документи наличието на законен интерес или ако според законодателството на приемащата държава това е недопустимо.

В консулската служба на посолството на Република България се съхраняват временно документи за самоличност на български граждани, които са били изгубени или откраднати от притежателите им.

Една част от тях са намерени случайно и препратени по пощата в посолството. Службите за намерени вещи също препращат до посолството намерени или подхвърлени български документи.

Всички предадени документи за самоличност на български граждани се съхраняват в консулската служба на посолството за период между 2 и 4 месеца. След това документите се връщат в България на органа, който ги е издал.

Изградена е практика при която всички лица явили се за подновяване на изгубен документ за самоличност се проверяват в наличната база данни и при намирането им документите се връщат незабавно.

Всеки български гражданин пребиваващ на територията на Франция който е загубил или са му откраднали паспорт, лична карта или шофьорска книжка, следва да обяви този факт в консулската служба на посолството. В тези случаи консулските служители извършват незабавна проверка дали посочените документи за самоличност не са намерени и предадени в посолството.

Консулската служба връща загубените или откраднати документи на притежателите им само ако се явят лично, представят друг документ за самоличност и попълнят разписка.

Тел. номер за справка по документи за самоличност е 01 45 55 97 44.
Факс на консулска служба – 01 45 51 75 25